12 дек. 2008 г., 22:15

Времена

668 0 7
Тогава...
... когато
се срещнахме
в неизвестното,
изпълнени
бяхме
с ярост
и гняв.

Тогава
объркани
бяхме
и не открихме
пътя
към
своите сърца!

А, гордостта
помоли
да бъде
пътеводител...
... и поведе ни
към
грешен път!

Но мина време
и
тя
наранена,
сама
се отказа
от нас.
Остави ни
там...
... в минало време!

Сега
отново се търсим,
но вече
в известното
и тук...
... в сегашното време
не заблудени
вървим
все още
към
пътя
за своите сърца!

А, утре...

... в бъдеще време
ще се намерим
във възможният
път
и
влюбени
сами
ще открием
сърцата си
за търсеното чувство
любов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...