12.12.2008 г., 22:15

Времена

672 0 7
Тогава...
... когато
се срещнахме
в неизвестното,
изпълнени
бяхме
с ярост
и гняв.

Тогава
объркани
бяхме
и не открихме
пътя
към
своите сърца!

А, гордостта
помоли
да бъде
пътеводител...
... и поведе ни
към
грешен път!

Но мина време
и
тя
наранена,
сама
се отказа
от нас.
Остави ни
там...
... в минало време!

Сега
отново се търсим,
но вече
в известното
и тук...
... в сегашното време
не заблудени
вървим
все още
към
пътя
за своите сърца!

А, утре...

... в бъдеще време
ще се намерим
във възможният
път
и
влюбени
сами
ще открием
сърцата си
за търсеното чувство
любов!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...