7 jul 2013, 15:57

Времената се изменят

  Poesía
614 0 3

Другари,
времената се изменят!
Животът във вихрушка ни върти...
Душите ни не са отдавна вече
неопетнени, чисти и добри.

 

Натрупали сме твърде много ярост
от спомени за минали борби
и спъват ни като коварен камък,
но времето не чака. То лети!

 

И влачим се - отрудени и жалки,
до тъжния, уви, безславен край,
постигнали по пътя си по малко,
а кой от нас реално е живял?

 

Приятели,
Съдбата ни изпитва.
Какви да сме - решаваме сами!
Умираш никой, ако не политнеш
щом те боли... макар да те боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много проницателно и аналитично,пестелива емоция-хареса ми!
  • Брилянтно!
  • Наистина е нужно да "решаваме сами", за да оцелеем,
    защото нещата в живота си се случват така или иначе!!!
    Но по-важно е какво е нашето отношение към тях!!!
    Хареса ми!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...