7.07.2013 г., 15:57

Времената се изменят

612 0 3

Другари,
времената се изменят!
Животът във вихрушка ни върти...
Душите ни не са отдавна вече
неопетнени, чисти и добри.

 

Натрупали сме твърде много ярост
от спомени за минали борби
и спъват ни като коварен камък,
но времето не чака. То лети!

 

И влачим се - отрудени и жалки,
до тъжния, уви, безславен край,
постигнали по пътя си по малко,
а кой от нас реално е живял?

 

Приятели,
Съдбата ни изпитва.
Какви да сме - решаваме сами!
Умираш никой, ако не политнеш
щом те боли... макар да те боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много проницателно и аналитично,пестелива емоция-хареса ми!
  • Брилянтно!
  • Наистина е нужно да "решаваме сами", за да оцелеем,
    защото нещата в живота си се случват така или иначе!!!
    Но по-важно е какво е нашето отношение към тях!!!
    Хареса ми!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...