Jul 7, 2013, 3:57 PM

Времената се изменят

Poetry

617 0 3

Другари,
времената се изменят!
Животът във вихрушка ни върти...
Душите ни не са отдавна вече
неопетнени, чисти и добри.

Натрупали сме твърде много ярост
от спомени за минали борби
и спъват ни като коварен камък,
но времето не чака. То лети!

И влачим се - отрудени и жалки,
до тъжния, уви, безславен край,
постигнали по пътя си по малко,
а кой от нас реално е живял?

Приятели,
Съдбата ни изпитва.
Какви да сме - решаваме сами!
Умираш никой, ако не политнеш
щом те боли... макар да те боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krchernev (Красимир Чернев)

Много проницателно и аналитично,пестелива емоция-хареса ми!

2013-07-09T11:25:20+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Брилянтно!

2013-07-07T22:04:53+03:00
lindastefani (Камелия)

Наистина е нужно да "решаваме сами", за да оцелеем,
защото нещата в живота си се случват така или иначе!!!
Но по-важно е какво е нашето отношение към тях!!!
Хареса ми!!!

2013-07-07T18:35:24+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0