Jul 7, 2013, 3:57 PM

Времената се изменят

Poetry

616 0 3

Другари,
времената се изменят!
Животът във вихрушка ни върти...
Душите ни не са отдавна вече
неопетнени, чисти и добри.

Натрупали сме твърде много ярост
от спомени за минали борби
и спъват ни като коварен камък,
но времето не чака. То лети!

И влачим се - отрудени и жалки,
до тъжния, уви, безславен край,
постигнали по пътя си по малко,
а кой от нас реално е живял?

Приятели,
Съдбата ни изпитва.
Какви да сме - решаваме сами!
Умираш никой, ако не политнеш
щом те боли... макар да те боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krchernev (Красимир Чернев)

Много проницателно и аналитично,пестелива емоция-хареса ми!

2013-07-09T11:25:20+03:00
Helius (Елена Костадинова)

Брилянтно!

2013-07-07T22:04:53+03:00
lindastefani (Камелия)

Наистина е нужно да "решаваме сами", за да оцелеем,
защото нещата в живота си се случват така или иначе!!!
Но по-важно е какво е нашето отношение към тях!!!
Хареса ми!!!

2013-07-07T18:35:24+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0