Jul 7, 2013, 3:57 PM

Времената се изменят

  Poetry
618 0 3

Другари,
времената се изменят!
Животът във вихрушка ни върти...
Душите ни не са отдавна вече
неопетнени, чисти и добри.

 

Натрупали сме твърде много ярост
от спомени за минали борби
и спъват ни като коварен камък,
но времето не чака. То лети!

 

И влачим се - отрудени и жалки,
до тъжния, уви, безславен край,
постигнали по пътя си по малко,
а кой от нас реално е живял?

 

Приятели,
Съдбата ни изпитва.
Какви да сме - решаваме сами!
Умираш никой, ако не политнеш
щом те боли... макар да те боли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много проницателно и аналитично,пестелива емоция-хареса ми!
  • Брилянтно!
  • Наистина е нужно да "решаваме сами", за да оцелеем,
    защото нещата в живота си се случват така или иначе!!!
    Но по-важно е какво е нашето отношение към тях!!!
    Хареса ми!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...