17 oct 2005, 14:45

Временно

  Poesía
1K 0 0
Когато усетиш, че временното е най - постоянно, когато покривът се превърне в небе, когато дареният миг премине безкрайно пространство, за да достигне през живота до теб, nсе окаже единствена истина,nа всичко останало, в което винаги вярвал си,nсе развенчае и стане измислица,nтогава значи си влюбен за пръв път в живота си,nи се питаш- защо чак сега?nОпипваш с треперещи пръсти на сътбата хомотаnи търсиш на стената врата.nКамшици бележат на дланите кървави дири-nне посягай- сърцето отсреща е мина!nЛюбовта се оказва терор върху някой невинен!nСпираш стреснат-светът ще се срине.nСвеждаш чело,забравяш мечти и копнежи,nза да не нараниш човека отсреща.nТой още не знае, че всичко е толкова временно.nИ че само мигът се равнява на вечност.n n***nБавно смъквам от гърба си грешкитеnи те попадат в нечии ръце.nА те човешки са, ах толкова човешки са,nче в шепи сбрани- са едно сърце.nДали пък някъде не ще да имаnбезгрешници с втъкано съваршенство?nЕдва ли- Господ-Бог един е.nА пък за рая нямало преживе членство.nСъс всеки пласт съблечен аз пораствам,nизбутвам с лакти облаците мрак,nкъм светлината устремена пак съм.",1] ); //--> когато това, във което цял живот се съмняваш, се окаже единствена истина, а всичко останало, в което винаги вярвал си, се развенчае и стане измислица, тогава значи си влюбен за пръв път в живота си, и се питаш- защо чак сега? Опипваш с треперещи пръсти на съдбата хомота и търсиш на стената врата. Камшици бележат на дланите кървави дири- не посягай- сърцето отсреща е мина! Любовта се оказва терор върху някой невинен! Спираш стреснат-светът ще се срине. Свеждаш чело,забравяш мечти и копнежи, за да не нараниш човека отсреща. Той още не знае, че всичко е толкова временно. И че само мигът се равнява на вечност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...