17 окт. 2005 г., 14:45

Временно

1K 0 0
Когато усетиш, че временното е най - постоянно, когато покривът се превърне в небе, когато дареният миг премине безкрайно пространство, за да достигне през живота до теб, nсе окаже единствена истина,nа всичко останало, в което винаги вярвал си,nсе развенчае и стане измислица,nтогава значи си влюбен за пръв път в живота си,nи се питаш- защо чак сега?nОпипваш с треперещи пръсти на сътбата хомотаnи търсиш на стената врата.nКамшици бележат на дланите кървави дири-nне посягай- сърцето отсреща е мина!nЛюбовта се оказва терор върху някой невинен!nСпираш стреснат-светът ще се срине.nСвеждаш чело,забравяш мечти и копнежи,nза да не нараниш човека отсреща.nТой още не знае, че всичко е толкова временно.nИ че само мигът се равнява на вечност.n n***nБавно смъквам от гърба си грешкитеnи те попадат в нечии ръце.nА те човешки са, ах толкова човешки са,nче в шепи сбрани- са едно сърце.nДали пък някъде не ще да имаnбезгрешници с втъкано съваршенство?nЕдва ли- Господ-Бог един е.nА пък за рая нямало преживе членство.nСъс всеки пласт съблечен аз пораствам,nизбутвам с лакти облаците мрак,nкъм светлината устремена пак съм.",1] ); //--> когато това, във което цял живот се съмняваш, се окаже единствена истина, а всичко останало, в което винаги вярвал си, се развенчае и стане измислица, тогава значи си влюбен за пръв път в живота си, и се питаш- защо чак сега? Опипваш с треперещи пръсти на съдбата хомота и търсиш на стената врата. Камшици бележат на дланите кървави дири- не посягай- сърцето отсреща е мина! Любовта се оказва терор върху някой невинен! Спираш стреснат-светът ще се срине. Свеждаш чело,забравяш мечти и копнежи, за да не нараниш човека отсреща. Той още не знае, че всичко е толкова временно. И че само мигът се равнява на вечност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...