Oct 17, 2005, 2:45 PM

Временно

  Poetry
1K 0 0
Когато усетиш, че временното е най - постоянно, когато покривът се превърне в небе, когато дареният миг премине безкрайно пространство, за да достигне през живота до теб, nсе окаже единствена истина,nа всичко останало, в което винаги вярвал си,nсе развенчае и стане измислица,nтогава значи си влюбен за пръв път в живота си,nи се питаш- защо чак сега?nОпипваш с треперещи пръсти на сътбата хомотаnи търсиш на стената врата.nКамшици бележат на дланите кървави дири-nне посягай- сърцето отсреща е мина!nЛюбовта се оказва терор върху някой невинен!nСпираш стреснат-светът ще се срине.nСвеждаш чело,забравяш мечти и копнежи,nза да не нараниш човека отсреща.nТой още не знае, че всичко е толкова временно.nИ че само мигът се равнява на вечност.n n***nБавно смъквам от гърба си грешкитеnи те попадат в нечии ръце.nА те човешки са, ах толкова човешки са,nче в шепи сбрани- са едно сърце.nДали пък някъде не ще да имаnбезгрешници с втъкано съваршенство?nЕдва ли- Господ-Бог един е.nА пък за рая нямало преживе членство.nСъс всеки пласт съблечен аз пораствам,nизбутвам с лакти облаците мрак,nкъм светлината устремена пак съм.",1] ); //--> когато това, във което цял живот се съмняваш, се окаже единствена истина, а всичко останало, в което винаги вярвал си, се развенчае и стане измислица, тогава значи си влюбен за пръв път в живота си, и се питаш- защо чак сега? Опипваш с треперещи пръсти на съдбата хомота и търсиш на стената врата. Камшици бележат на дланите кървави дири- не посягай- сърцето отсреща е мина! Любовта се оказва терор върху някой невинен! Спираш стреснат-светът ще се срине. Свеждаш чело,забравяш мечти и копнежи, за да не нараниш човека отсреща. Той още не знае, че всичко е толкова временно. И че само мигът се равнява на вечност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...