Когато усетиш, че временното е най - постоянно,
когато покривът се превърне в небе,
когато дареният миг премине безкрайно пространство,
за да достигне през живота до теб,
nсе окаже единствена истина,nа всичко останало, в което винаги вярвал си,nсе развенчае и стане измислица,nтогава значи си влюбен за пръв път в живота си,nи се питаш- защо чак сега?nОпипваш с треперещи пръсти на сътбата хомотаnи търсиш на стената врата.nКамшици бележат на дланите кървави дири-nне посягай- сърцето отсреща е мина!nЛюбовта се оказва терор върху някой невинен!nСпираш стреснат-светът ще се срине.nСвеждаш чело,забравяш мечти и копнежи,nза да не нараниш човека отсреща.nТой още не знае, че всичко е толкова временно.nИ че само мигът се равнява на вечност.n n***nБавно смъквам от гърба си грешкитеnи те попадат в нечии ръце.nА те човешки са, ах толкова човешки са,nче в шепи сбрани- са едно сърце.nДали пък някъде не ще да имаnбезгрешници с втъкано съваршенство?nЕдва ли- Господ-Бог един е.nА пък за рая нямало преживе членство.nСъс всеки пласт съблечен аз пораствам,nизбутвам с лакти облаците мрак,nкъм светлината устремена пак съм.",1]
);
//-->
когато това, във което цял живот се съмняваш,
се окаже единствена истина,
а всичко останало, в което винаги вярвал си,
се развенчае и стане измислица,
тогава значи си влюбен за пръв път в живота си,
и се питаш- защо чак сега?
Опипваш с треперещи пръсти на съдбата хомота
и търсиш на стената врата.
Камшици бележат на дланите кървави дири-
не посягай- сърцето отсреща е мина!
Любовта се оказва терор върху някой невинен!
Спираш стреснат-светът ще се срине.
Свеждаш чело,забравяш мечти и копнежи,
за да не нараниш човека отсреща.
Той още не знае, че всичко е толкова временно.
И че само мигът се равнява на вечност.