17.10.2005 г., 14:45

Временно

1K 0 0
Когато усетиш, че временното е най - постоянно, когато покривът се превърне в небе, когато дареният миг премине безкрайно пространство, за да достигне през живота до теб, nсе окаже единствена истина,nа всичко останало, в което винаги вярвал си,nсе развенчае и стане измислица,nтогава значи си влюбен за пръв път в живота си,nи се питаш- защо чак сега?nОпипваш с треперещи пръсти на сътбата хомотаnи търсиш на стената врата.nКамшици бележат на дланите кървави дири-nне посягай- сърцето отсреща е мина!nЛюбовта се оказва терор върху някой невинен!nСпираш стреснат-светът ще се срине.nСвеждаш чело,забравяш мечти и копнежи,nза да не нараниш човека отсреща.nТой още не знае, че всичко е толкова временно.nИ че само мигът се равнява на вечност.n n***nБавно смъквам от гърба си грешкитеnи те попадат в нечии ръце.nА те човешки са, ах толкова човешки са,nче в шепи сбрани- са едно сърце.nДали пък някъде не ще да имаnбезгрешници с втъкано съваршенство?nЕдва ли- Господ-Бог един е.nА пък за рая нямало преживе членство.nСъс всеки пласт съблечен аз пораствам,nизбутвам с лакти облаците мрак,nкъм светлината устремена пак съм.",1] ); //--> когато това, във което цял живот се съмняваш, се окаже единствена истина, а всичко останало, в което винаги вярвал си, се развенчае и стане измислица, тогава значи си влюбен за пръв път в живота си, и се питаш- защо чак сега? Опипваш с треперещи пръсти на съдбата хомота и търсиш на стената врата. Камшици бележат на дланите кървави дири- не посягай- сърцето отсреща е мина! Любовта се оказва терор върху някой невинен! Спираш стреснат-светът ще се срине. Свеждаш чело,забравяш мечти и копнежи, за да не нараниш човека отсреща. Той още не знае, че всичко е толкова временно. И че само мигът се равнява на вечност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...