17.10.2005 г., 14:45 ч.

Временно 

  Поезия
724 0 0
Когато усетиш, че временното е най - постоянно,
когато покривът се превърне в небе,
когато дареният миг премине безкрайно пространство,
за да достигне през живота до теб,
n
се окаже единствена истина,
n
а всичко останало, в което винаги вярвал си,
n
се развенчае и стане измислица,
n
тогава значи си влюбен за пръв път в живота си,
n
и се питаш- защо чак сега?
n
Опипваш с треперещи пръсти на сътбата хомота
n
и търсиш на стената врата.
n
Камшици бележат на дланите кървави дири-
n
не посягай- сърцето отсреща е мина!
n
Любовта се оказва терор върху някой невинен!
n
Спираш стреснат-светът ще се срине.
n
Свеждаш чело,забравяш мечти и копнежи,
n
за да не нараниш човека отсреща.
n
Той още не знае, че всичко е толкова временно.
n
И че само мигът се равнява на вечност.
n
 
n
***
n
Бавно смъквам от гърба си грешките
n
и те попадат в нечии ръце.
n
А те човешки са, ах толкова човешки са,
n
че в шепи сбрани- са едно сърце.
n
Дали пък някъде не ще да има
n
безгрешници с втъкано съваршенство?
n
Едва ли- Господ-Бог един е.
n
А пък за рая нямало преживе членство.
n
Със всеки пласт съблечен аз пораствам,
n
избутвам с лакти облаците мрак,
n
към светлината устремена пак съм.",1] ); //--> когато това, във което цял живот се съмняваш,
се окаже единствена истина,
а всичко останало, в което винаги вярвал си,
се развенчае и стане измислица,
тогава значи си влюбен за пръв път в живота си,
и се питаш- защо чак сега?
Опипваш с треперещи пръсти на съдбата хомота
и търсиш на стената врата.
Камшици бележат на дланите кървави дири-
не посягай- сърцето отсреща е мина!
Любовта се оказва терор върху някой невинен!
Спираш стреснат-светът ще се срине.
Свеждаш чело,забравяш мечти и копнежи,
за да не нараниш човека отсреща.
Той още не знае, че всичко е толкова временно.
И че само мигът се равнява на вечност.

© Вяра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??