17.10.2005 г., 14:45 ч.

Временно 

  Поезия
878 0 0
Когато усетиш, че временното е най - постоянно,
когато покривът се превърне в небе,
когато дареният миг премине безкрайно пространство,
за да достигне през живота до теб,
n
се окаже единствена истина,n
а всичко останало, в което винаги вярвал си,n
се развенчае и стане измислица,n
тогава значи си влюбен за пръв път в живота си,n
и се питаш- защо чак сега?n
Опипваш с треперещи пръсти на сътбата хомотаn
и търсиш на стената врата.n ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Всички права запазени

Предложения
  • Облъчваш ме, когато си наблизо. Необяснимо нещо става с мен и сякаш в древна катедрала влизам - набо...
  • Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
  • Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...

Още произведения »