7 feb 2007, 23:32

ВРЕМЕННО 

  Poesía
482 0 6

Временно


И мостовете са оклюмали,
сърцата са заключени отдавна.
Останали са само думите
и в бъдещето точката отправна.

Прилежна, кротка и пречистена
за прошката ти днес се моля.
Сълзата е сълза, но искрена –
и пряко силите, и пряко воля...

А твоето сърце във нощите
безспир от кладата възкръсва.
Обичам те такъв, магьоснико,
отдавна вече сме си същите...

с ръце, напукани от имане.
Приятели, познати – разпиляни.
Останалите – нека взимат.
Не ще ни вземат само раните...


Но все пак е временно...

07.02.2007г.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??