7 feb 2007, 23:32

ВРЕМЕННО

  Poesía
678 0 6

Временно


И мостовете са оклюмали,
сърцата са заключени отдавна.
Останали са само думите
и в бъдещето точката отправна.

Прилежна, кротка и пречистена
за прошката ти днес се моля.
Сълзата е сълза, но искрена –
и пряко силите, и пряко воля...

А твоето сърце във нощите
безспир от кладата възкръсва.
Обичам те такъв, магьоснико,
отдавна вече сме си същите...

с ръце, напукани от имане.
Приятели, познати – разпиляни.
Останалите – нека взимат.
Не ще ни вземат само раните...


Но все пак е временно...

07.02.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...