ВРЕМЕННО
Временно
И мостовете са оклюмали,
сърцата са заключени отдавна.
Останали са само думите
и в бъдещето точката отправна.
Прилежна, кротка и пречистена
за прошката ти днес се моля.
Сълзата е сълза, но искрена –
и пряко силите, и пряко воля...
А твоето сърце във нощите
безспир от кладата възкръсва.
Обичам те такъв, магьоснико,
отдавна вече сме си същите...
с ръце, напукани от имане.
Приятели, познати – разпиляни.
Останалите – нека взимат.
Не ще ни вземат само раните...
Но все пак е временно...
07.02.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
Чудесен стих.
