Feb 7, 2007, 11:32 PM

ВРЕМЕННО

  Poetry
674 0 6

Временно


И мостовете са оклюмали,
сърцата са заключени отдавна.
Останали са само думите
и в бъдещето точката отправна.

Прилежна, кротка и пречистена
за прошката ти днес се моля.
Сълзата е сълза, но искрена –
и пряко силите, и пряко воля...

А твоето сърце във нощите
безспир от кладата възкръсва.
Обичам те такъв, магьоснико,
отдавна вече сме си същите...

с ръце, напукани от имане.
Приятели, познати – разпиляни.
Останалите – нека взимат.
Не ще ни вземат само раните...


Но все пак е временно...

07.02.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...