21 ago 2008, 21:34

Времето

  Poesía » Otra
1K 0 4
Времето

Времето безмилостно тече,
отлита,
не зная накъде
и то не пита.
Как искам да ме отведе,
където
дете щастливо бях,
безгрижно,
на майчиното рамо спях,
безмълвно
и хиляди мечти посях,
напразни...

Времето безмилостно тече,
заплита
моята съдба, но накъде,
се питам,
кръстопътят ще ме отведе.
Отдавна
порасна малкото дете,
изпразни
мечтите от своето сърце,
протегна
към небето двете си ръце,
с надежда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...много е добро това!!!
  • а ти запази това дете в себе си докрая...
    трогна ме този нежен и топъл стих...с обич, мило Верониче...
  • "Дори и след най-проливния дъжд слънцето изгрява отново."
    Това си го казала ти, аз само го припомням!
    Нека не губим надеждата!
  • Надежда
    Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...