21.08.2008 г., 21:34

Времето

1K 0 4
Времето

Времето безмилостно тече,
отлита,
не зная накъде
и то не пита.
Как искам да ме отведе,
където
дете щастливо бях,
безгрижно,
на майчиното рамо спях,
безмълвно
и хиляди мечти посях,
напразни...

Времето безмилостно тече,
заплита
моята съдба, но накъде,
се питам,
кръстопътят ще ме отведе.
Отдавна
порасна малкото дете,
изпразни
мечтите от своето сърце,
протегна
към небето двете си ръце,
с надежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...много е добро това!!!
  • а ти запази това дете в себе си докрая...
    трогна ме този нежен и топъл стих...с обич, мило Верониче...
  • "Дори и след най-проливния дъжд слънцето изгрява отново."
    Това си го казала ти, аз само го припомням!
    Нека не губим надеждата!
  • Надежда
    Поздрав!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...