Aug 21, 2008, 9:34 PM

Времето

  Poetry » Other
1K 0 4
Времето

Времето безмилостно тече,
отлита,
не зная накъде
и то не пита.
Как искам да ме отведе,
където
дете щастливо бях,
безгрижно,
на майчиното рамо спях,
безмълвно
и хиляди мечти посях,
напразни...

Времето безмилостно тече,
заплита
моята съдба, но накъде,
се питам,
кръстопътят ще ме отведе.
Отдавна
порасна малкото дете,
изпразни
мечтите от своето сърце,
протегна
към небето двете си ръце,
с надежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...много е добро това!!!
  • а ти запази това дете в себе си докрая...
    трогна ме този нежен и топъл стих...с обич, мило Верониче...
  • "Дори и след най-проливния дъжд слънцето изгрява отново."
    Това си го казала ти, аз само го припомням!
    Нека не губим надеждата!
  • Надежда
    Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...