15 may 2014, 16:56

Времето

  Poesía » Otra
506 0 1

 

Времето

 

 

Непознатото. Празнота във непонятна  амалгама,

забъркана от хиляди истории зловещо неразказани.

Голгота за контурите на потърсената същност

от не един човек и не една човешка драма,

победени във вечното неравно състезание, отрязани

от времето и неговата черна алчност. Всъщност,

 

дали ще може някой да завърши победител

пред злия въздържател от всяко състрадание?

Събития. Творци и хора.  Животите умрели

преди да се заченат. Поредният мислител

не срещаха ли всички прекомерното страдание?

Не дадоха ли повече, отколкото са взели?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...