15.05.2014 г., 16:56

Времето

508 0 1

 

Времето

 

 

Непознатото. Празнота във непонятна  амалгама,

забъркана от хиляди истории зловещо неразказани.

Голгота за контурите на потърсената същност

от не един човек и не една човешка драма,

победени във вечното неравно състезание, отрязани

от времето и неговата черна алчност. Всъщност,

 

дали ще може някой да завърши победител

пред злия въздържател от всяко състрадание?

Събития. Творци и хора.  Животите умрели

преди да се заченат. Поредният мислител

не срещаха ли всички прекомерното страдание?

Не дадоха ли повече, отколкото са взели?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...