Времето

Poetry » Other

509 0 1

Времето

Непознатото. Празнота във непонятна амалгама,

забъркана от хиляди истории зловещо неразказани.

Голгота за контурите на потърсената същност

от не един човек и не една човешка драма,

победени във вечното неравно състезание, отрязани

от времето и неговата черна алчност. Всъщност,

дали ще може някой да завърши победител

пред злия въздържател от всяко състрадание?

Събития. Творци и хора. Животите умрели

преди да се заченат. Поредният мислител

не срещаха ли всички прекомерното страдание?

Не дадоха ли повече, отколкото са взели?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0