29 jun 2017, 19:18

Времето

526 1 2

                 Времето

 

Времето се ниже безвъзвратно,

стелките на часовника не спират.

Не могат да се върнат те обратно

и миг след миг секундите умират.

 

Един след друг въртят се часовете,

след всеки удар остаряваш ти.

А някъде далеч пред тебе светя

твоите несбъднати мечти.

 

Не ще ги стигнеш! Просто нямаш време.

След всяка крачка спираш уморен.

Животът своя дан от теб ще вземе,

а ти ще бъдеш грохнал и сломен.

 

Сърцето ти до сетен дъх ще бие,

в борбата ти не ще се предадеш!

Не можеш от съдбата да се скриеш,

и не можеш времето да спреш!

 

21.10.88г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...