Jun 29, 2017, 7:18 PM

Времето 

  Poetry » Phylosophy
391 1 2

                 Времето

 

Времето се ниже безвъзвратно,

стелките на часовника не спират.

Не могат да се върнат те обратно

и миг след миг секундите умират.

 

Един след друг въртят се часовете,

след всеки удар остаряваш ти.

А някъде далеч пред тебе светя

твоите несбъднати мечти.

 

Не ще ги стигнеш! Просто нямаш време.

След всяка крачка спираш уморен.

Животът своя дан от теб ще вземе,

а ти ще бъдеш грохнал и сломен.

 

Сърцето ти до сетен дъх ще бие,

в борбата ти не ще се предадеш!

Не можеш от съдбата да се скриеш,

и не можеш времето да спреш!

 

21.10.88г.

 

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??