29.06.2017 г., 19:18

Времето

522 1 2

                 Времето

 

Времето се ниже безвъзвратно,

стелките на часовника не спират.

Не могат да се върнат те обратно

и миг след миг секундите умират.

 

Един след друг въртят се часовете,

след всеки удар остаряваш ти.

А някъде далеч пред тебе светя

твоите несбъднати мечти.

 

Не ще ги стигнеш! Просто нямаш време.

След всяка крачка спираш уморен.

Животът своя дан от теб ще вземе,

а ти ще бъдеш грохнал и сломен.

 

Сърцето ти до сетен дъх ще бие,

в борбата ти не ще се предадеш!

Не можеш от съдбата да се скриеш,

и не можеш времето да спреш!

 

21.10.88г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...