29.06.2017 г., 19:18

Времето

524 1 2

                 Времето

 

Времето се ниже безвъзвратно,

стелките на часовника не спират.

Не могат да се върнат те обратно

и миг след миг секундите умират.

 

Един след друг въртят се часовете,

след всеки удар остаряваш ти.

А някъде далеч пред тебе светя

твоите несбъднати мечти.

 

Не ще ги стигнеш! Просто нямаш време.

След всяка крачка спираш уморен.

Животът своя дан от теб ще вземе,

а ти ще бъдеш грохнал и сломен.

 

Сърцето ти до сетен дъх ще бие,

в борбата ти не ще се предадеш!

Не можеш от съдбата да се скриеш,

и не можеш времето да спреш!

 

21.10.88г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...