11 jul 2017, 22:46  

Времето 

  Poesía » Filosófica
969 1 9

Преходно е всичко и най-вече ние,
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.

 

Константа уж е, а сякаш на инат,
отлита мигом, щом душата се отпусне.
То тягостно се ниже към безкрайност – факт,
съдбата щом проблеми и несгоди спусне.

 

Разстила се по уличките криви на живота,
понася вятъра, безпаметно, без край,
замита в ъгъл скъпи спомени до йота,
и безспорно относително понятие е, май.

© Алекс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??