11.07.2017 г., 22:46  

Времето

1.3K 1 9

Преходно е всичко и най-вече ние,
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.

 

Константа уж е, а сякаш на инат,
отлита мигом, щом душата се отпусне.
То тягостно се ниже към безкрайност – факт,
съдбата щом проблеми и несгоди спусне.

 

Разстила се по уличките криви на живота,
понася вятъра, безпаметно, без край,
замита в ъгъл скъпи спомени до йота,
и безспорно относително понятие е, май.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....