Преходно е всичко и най-вече ние,
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.
Константа уж е, а сякаш на инат,
отлита мигом, щом душата се отпусне.
То тягостно се ниже към безкрайност – факт,
съдбата щом проблеми и несгоди спусне.
Разстила се по уличките криви на живота,
понася вятъра, безпаметно, без край,
замита в ъгъл скъпи спомени до йота,
и безспорно относително понятие е, май.
© Алекс All rights reserved.
А иначе със сигурност е въпросително, само дето отговорите все се намират някъде там, във времето 🙄