10 oct 2019, 7:43

Времето

  Poesía » Civil
715 0 0

 

Когато след време се върна назад,
над тъгата си днес, ще се засмея.
Ще се питам, защо не съм млад,
безгрижен и весел да си живея.

 

Но как, когато сърцето ми иска,
да бъде обичано и да обича.
И срещна душа, на душата ми близка,
която силно да ме привлича.

 

Но времето никога нищо не връща,
нито любов, нито години.
Важен е който днес ни прегръща,
и рисува в живота ни чудни картини.

 

 

Явор Перфанов
09.10.2019 г.
Г. Оряховица

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...