Oct 10, 2019, 7:43 AM

Времето

  Poetry » Civic
705 0 0

 

Когато след време се върна назад,
над тъгата си днес, ще се засмея.
Ще се питам, защо не съм млад,
безгрижен и весел да си живея.

 

Но как, когато сърцето ми иска,
да бъде обичано и да обича.
И срещна душа, на душата ми близка,
която силно да ме привлича.

 

Но времето никога нищо не връща,
нито любов, нито години.
Важен е който днес ни прегръща,
и рисува в живота ни чудни картини.

 

 

Явор Перфанов
09.10.2019 г.
Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...