23 ago 2011, 19:10

Времето е спряло

599 0 0

Тук сякаш времето е спряло...

Единствено с природата споря.

На двора птиче е запяло,

докато аз над листа се потя.

 

А лятото неистово препича.

И селото притихнало мълчи.

Безоблачно небето аз обичам,

и виждам в него сините очи...

 

Обичам спомените отлетяли,

завърналите се далечни дни,

когато ние във сено сме спали,

и в тъмното сме търсили звезди...

 

Когато най-крилато сме мечтали,

безоблачни да станат наште дни..

И само във честта сме се кълнали,

Злодеите с Добрите да сменим.

 

Наистина, това до днес не стана,

потъпкани са нашите мечти!

Животът груб във клещите ни хвана...

Укриха се и едрите звезди!..

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...