Тук сякаш времето е спряло...

Единствено с природата споря.

На двора птиче е запяло,

докато аз над листа се потя.

А лятото неистово препича.

И селото притихнало мълчи.

Безоблачно небето аз обичам,

и виждам в него сините очи...

Обичам спомените отлетяли,

завърналите се далечни дни,

когато ние във сено сме спали,

и в тъмното сме търсили звезди...

Когато най-крилато сме мечтали,

безоблачни да станат наште дни..

И само във честта сме се кълнали,

Злодеите с Добрите да сменим.

Наистина, това до днес не стана,

потъпкани са нашите мечти!

Животът груб във клещите ни хвана...

Укриха се и едрите звезди!..