23 авг. 2011 г., 19:10

Времето е спряло

601 0 0

Тук сякаш времето е спряло...

Единствено с природата споря.

На двора птиче е запяло,

докато аз над листа се потя.

 

А лятото неистово препича.

И селото притихнало мълчи.

Безоблачно небето аз обичам,

и виждам в него сините очи...

 

Обичам спомените отлетяли,

завърналите се далечни дни,

когато ние във сено сме спали,

и в тъмното сме търсили звезди...

 

Когато най-крилато сме мечтали,

безоблачни да станат наште дни..

И само във честта сме се кълнали,

Злодеите с Добрите да сменим.

 

Наистина, това до днес не стана,

потъпкани са нашите мечти!

Животът груб във клещите ни хвана...

Укриха се и едрите звезди!..

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...