23 авг. 2011 г., 19:10

Времето е спряло

600 0 0

Тук сякаш времето е спряло...

Единствено с природата споря.

На двора птиче е запяло,

докато аз над листа се потя.

 

А лятото неистово препича.

И селото притихнало мълчи.

Безоблачно небето аз обичам,

и виждам в него сините очи...

 

Обичам спомените отлетяли,

завърналите се далечни дни,

когато ние във сено сме спали,

и в тъмното сме търсили звезди...

 

Когато най-крилато сме мечтали,

безоблачни да станат наште дни..

И само във честта сме се кълнали,

Злодеите с Добрите да сменим.

 

Наистина, това до днес не стана,

потъпкани са нашите мечти!

Животът груб във клещите ни хвана...

Укриха се и едрите звезди!..

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...