Написах това стихотворение за един училищен конкурс, но се оказа, че е бил само за проза и реших, че може да го кача тук :)

Времето минава,

героите остават

Луната мрачна на небето грее

и вятър зимен тъжна песен пее,

звезди красиви, о, как жално плачат,

завивка синя по небето крачи.

Във тъмносиньо нежно го обгърна,

с мрак и самота бавно го прегърна,

внимателно докосна му ръцете

и нежно тя погали му лицето.

Снежинки малки танцуват си невинно

и, о, плачат те, плачат тъй приспивно,

сред таз музика, тъй меланхолична,

казват „сбогом” на една велика личност.

Без почивка и без мир, и без покой

девет години ден и нощ пътува той.

За една мечта, за идеал свещен

умираше сега и беше той роден.

Девет годин - всеки и навсякъде,

палейки огън в сърцата някъде.

Вземаше пламък и други палеше,

от сърце на сърце пожар разгаряше.

Девет годин той се бори и не спря,

народ да предаде да помисли не посмя,

девет години с толкоз труд и жар

той разгаряше един свещен пожар.

Разгаряше във сърцата на народа

и напомняше за оназ свобо̀да,

от която след пет века самота

остана само изпепелената мечта.

На тоз свят идеал, на таз свобода -

той отдаде живота си на това.

Без почивка и без мир, и без покой,

девет години ден и нощ се бори той.

И за тез девет години ни веднъж

не поиска власт и от монети дъжд,

във очите нямаше капка алчност,

а океан от благородност рядка.

Но колкото и нежно да го галеше сега

докосването на красивата луна,

то можеше да направи пътя само

малко по-светъл и не толкова потаен.

Но колкото и да плачеха звездите,

да скърбят и сълзите да се стичат,

те можеха само място да направят,

място до тях да предоставят.

Но, не! Той не умря!

Той заживя във нашите сърца

и те туптят сега в едно, в синхрон,

и ние гордо даваме му поклон!

Че сме това, което сме сега,

че свободата възроди от пепелта

и пламък буен в сърцата ни разпали,

да можем черно робство да запалим!

Той живота си даде за нашата родина

и бурите черни накара да отминат

и под светло слънце и нощ, и ден

живеем ние! О, идеал свещен!

В сърцата наши вечно ще живее,

за него песни ние все ще пеем,

за един герой велик и несравним,

вечен, безстрашен и смел, непобедим!

А ако не беше той и като него други?

И ако никой нас не бе пробудил?

Щяхме ли на трети март всяка година

да честваме свободата на наш’та родина?!

                         Йоан Георгиев