Времето минава, героите остават
Написах това стихотворение за един училищен конкурс, но се оказа, че е бил само за проза и реших, че може да го кача тук :)
Времето минава,
героите остават
Луната мрачна на небето грее
и вятър зимен тъжна песен пее,
звезди красиви, о, как жално плачат,
завивка синя по небето крачи.
Във тъмносиньо нежно го обгърна,
с мрак и самота бавно го прегърна,
внимателно докосна му ръцете
и нежно тя погали му лицето.
Снежинки малки танцуват си невинно
и, о, плачат те, плачат тъй приспивно,
сред таз музика, тъй меланхолична,
казват „сбогом” на една велика личност.
Без почивка и без мир, и без покой
девет години ден и нощ пътува той.
За една мечта, за идеал свещен
умираше сега и беше той роден.
Девет годин - всеки и навсякъде,
палейки огън в сърцата някъде.
Вземаше пламък и други палеше,
от сърце на сърце пожар разгаряше.
Девет годин той се бори и не спря,
народ да предаде да помисли не посмя,
девет години с толкоз труд и жар
той разгаряше един свещен пожар.
Разгаряше във сърцата на народа
и напомняше за оназ свобо̀да,
от която след пет века самота
остана само изпепелената мечта.
На тоз свят идеал, на таз свобода -
той отдаде живота си на това.
Без почивка и без мир, и без покой,
девет години ден и нощ се бори той.
И за тез девет години ни веднъж
не поиска власт и от монети дъжд,
във очите нямаше капка алчност,
а океан от благородност рядка.
Но колкото и нежно да го галеше сега
докосването на красивата луна,
то можеше да направи пътя само
малко по-светъл и не толкова потаен.
Но колкото и да плачеха звездите,
да скърбят и сълзите да се стичат,
те можеха само място да направят,
място до тях да предоставят.
Но, не! Той не умря!
Той заживя във нашите сърца
и те туптят сега в едно, в синхрон,
и ние гордо даваме му поклон!
Че сме това, което сме сега,
че свободата възроди от пепелта
и пламък буен в сърцата ни разпали,
да можем черно робство да запалим!
Той живота си даде за нашата родина
и бурите черни накара да отминат
и под светло слънце и нощ, и ден
живеем ние! О, идеал свещен!
В сърцата наши вечно ще живее,
за него песни ние все ще пеем,
за един герой велик и несравним,
вечен, безстрашен и смел, непобедим!
А ако не беше той и като него други?
И ако никой нас не бе пробудил?
Щяхме ли на трети март всяка година
да честваме свободата на наш’та родина?!
Йоан Георгиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоан Георгиев Всички права запазени
