Времето минава, героите остават
Написах това стихотворение за един училищен конкурс, но се оказа, че е бил само за проза и реших, че може да го кача тук :)
Времето минава,
героите остават
Луната мрачна на небето грее
и вятър зимен тъжна песен пее,
звезди красиви, о, как жално плачат,
завивка синя по небето крачи.
Във тъмносиньо нежно го обгърна,
с мрак и самота бавно го прегърна,
внимателно докосна му ръцете
и нежно тя погали му лицето.
Снежинки малки танцуват си невинно
и, о, плачат те, плачат тъй приспивно,
сред таз музика, тъй меланхолична,
казват „сбогом” на една велика личност.
Без почивка и без мир, и без покой
девет години ден и нощ пътува той.
За една мечта, за идеал свещен
умираше сега и беше той роден.
Девет годин - всеки и навсякъде,
палейки огън в сърцата някъде.
Вземаше пламък и други палеше,
от сърце на сърце пожар разгаряше.
Девет годин той се бори и не спря,
народ да предаде да помисли не посмя,
девет години с толкоз труд и жар
той разгаряше един свещен пожар.
Разгаряше във сърцата на народа
и напомняше за оназ свобо̀да,
от която след пет века самота
остана само изпепелената мечта.
На тоз свят идеал, на таз свобода -
той отдаде живота си на това.
Без почивка и без мир, и без покой,
девет години ден и нощ се бори той.
И за тез девет години ни веднъж
не поиска власт и от монети дъжд,
във очите нямаше капка алчност,
а океан от благородност рядка.
Но колкото и нежно да го галеше сега
докосването на красивата луна,
то можеше да направи пътя само
малко по-светъл и не толкова потаен.
Но колкото и да плачеха звездите,
да скърбят и сълзите да се стичат,
те можеха само място да направят,
място до тях да предоставят.
Но, не! Той не умря!
Той заживя във нашите сърца
и те туптят сега в едно, в синхрон,
и ние гордо даваме му поклон!
Че сме това, което сме сега,
че свободата възроди от пепелта
и пламък буен в сърцата ни разпали,
да можем черно робство да запалим!
Той живота си даде за нашата родина
и бурите черни накара да отминат
и под светло слънце и нощ, и ден
живеем ние! О, идеал свещен!
В сърцата наши вечно ще живее,
за него песни ние все ще пеем,
за един герой велик и несравним,
вечен, безстрашен и смел, непобедим!
А ако не беше той и като него други?
И ако никой нас не бе пробудил?
Щяхме ли на трети март всяка година
да честваме свободата на наш’та родина?!
Йоан Георгиев
© Йоан Георгиев All rights reserved.
