8 may 2025, 12:41

Времето навреме

  Poesía » Otra
520 4 8

От изгрева денят е подреден
по графика на някакви задачи.
Избързва, който не е уморен,
а мързелът след случая се влачи.
Желание ли стъпва на педал?
Увереност ли можеща, че трябва?
Спестиш ли време, вече си разбрал,
че лихвата му може да те радва.
Храни се с едноличната си власт
да свързваш най-изстиналите точки
и зад противострашни очила
поредностите на смъртта отсрочвай
докато мига слънцето в аванс,
а сянката на рая е простена...
Не се превръщай само в рутина,
която от усмивка е лишена. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...