4 jul 2009, 0:07

Времето отминава...

  Poesía » Otra
764 0 1

 

Колко бързо времето минава

и как време за нищо не остава...

До вчера бях дете със вдигнати опашки,

от днес съм момиче със сериозни задачи.

 

Мисля за това, как на утрешния ден ще продължа

и какви проблеми ще трябва да разреша;

пред какви демони ще трябва да се изправя

и най-важното, как детското в себе си да запазя?!

 

Но ето, че времето бързо минава 

и пак време за нищо не ми остава...

Дните минават безпирно,

а при всеки спомен сърцето се вълнува силно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...