4 jul 2009, 0:07

Времето отминава...

  Poesía » Otra
762 0 1

 

Колко бързо времето минава

и как време за нищо не остава...

До вчера бях дете със вдигнати опашки,

от днес съм момиче със сериозни задачи.

 

Мисля за това, как на утрешния ден ще продължа

и какви проблеми ще трябва да разреша;

пред какви демони ще трябва да се изправя

и най-важното, как детското в себе си да запазя?!

 

Но ето, че времето бързо минава 

и пак време за нищо не ми остава...

Дните минават безпирно,

а при всеки спомен сърцето се вълнува силно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...