4 jul 2009, 0:07

Времето отминава...

  Poesía » Otra
766 0 1

 

Колко бързо времето минава

и как време за нищо не остава...

До вчера бях дете със вдигнати опашки,

от днес съм момиче със сериозни задачи.

 

Мисля за това, как на утрешния ден ще продължа

и какви проблеми ще трябва да разреша;

пред какви демони ще трябва да се изправя

и най-важното, как детското в себе си да запазя?!

 

Но ето, че времето бързо минава 

и пак време за нищо не ми остава...

Дните минават безпирно,

а при всеки спомен сърцето се вълнува силно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...