4 июл. 2009 г., 00:07

Времето отминава...

768 0 1

 

Колко бързо времето минава

и как време за нищо не остава...

До вчера бях дете със вдигнати опашки,

от днес съм момиче със сериозни задачи.

 

Мисля за това, как на утрешния ден ще продължа

и какви проблеми ще трябва да разреша;

пред какви демони ще трябва да се изправя

и най-важното, как детското в себе си да запазя?!

 

Но ето, че времето бързо минава 

и пак време за нищо не ми остава...

Дните минават безпирно,

а при всеки спомен сърцето се вълнува силно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...