4 июл. 2009 г., 00:07

Времето отминава...

767 0 1

 

Колко бързо времето минава

и как време за нищо не остава...

До вчера бях дете със вдигнати опашки,

от днес съм момиче със сериозни задачи.

 

Мисля за това, как на утрешния ден ще продължа

и какви проблеми ще трябва да разреша;

пред какви демони ще трябва да се изправя

и най-важното, как детското в себе си да запазя?!

 

Но ето, че времето бързо минава 

и пак време за нищо не ми остава...

Дните минават безпирно,

а при всеки спомен сърцето се вълнува силно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...