25 abr 2015, 21:37

Времето свършваше

  Poesía
935 0 20

 

                                   Всички улици, в които се влюбвахме

                                   имаха само начало.

                                   Бяха млади, зелените улици,

                                   нямаха стопове, ни светофари...

                                   Имаха няколко спирки за гълъби,

                                   капан за врабчета,

                                   огради за котки,

                                   любовни квартири...

                                   И имаха нас!

 

                                   Времето свършваше...

                                   Времето свърши за някой –

                                   той не правеше никога планове!

                                   И преди да остане (време),

                                   колкото мъничък нокът,

                                   изгризан от болка до дъно,

                                   пак се влюбихме в същите улици.

                                   С вечнозеления мрак,

                                   с излинели до скъсване спомени...

                                   Но същите улици бяха задънени –

                                   без начало, без край и без изход...

                                   Без никакъв, никакъв изход!

                                   И останахме там!

                                   Когато времето свърши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много, много хубаво!
  • Благодаря ви – Таня, Любовче, Ели, Ив, Колич, Рени, Росе и Маги! Благодаря, че сте с мен!
  • развълнува ме, Ради... натъжи ме... няма как
    човек да не преживее думите ти...
  • Развълнува ме...
  • "Това обръщане на огледалото
    потъването в други светове
    когато всичко ни изглежда малко
    преди покоят да ни окове.."
    Раде, трогна ме и асоциативно изписах този цитат от стихотворението което харесвам много, но за жалост така и не помня неговия автор. Поздравления, много ми хареса!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...