25.04.2015 г., 21:37 ч.

Времето свършваше 

  Поезия
718 0 20

 

                                   Всички улици, в които се влюбвахме

                                   имаха само начало.

                                   Бяха млади, зелените улици,

                                   нямаха стопове, ни светофари...

                                   Имаха няколко спирки за гълъби,

                                   капан за врабчета,

                                   огради за котки,

                                   любовни квартири...

                                   И имаха нас!

 

                                   Времето свършваше...

                                   Времето свърши за някой –

                                   той не правеше никога планове!

                                   И преди да остане (време),

                                   колкото мъничък нокът,

                                   изгризан от болка до дъно,

                                   пак се влюбихме в същите улици.

                                   С вечнозеления мрак,

                                   с излинели до скъсване спомени...

                                   Но същите улици бяха задънени –

                                   без начало, без край и без изход...

                                   Без никакъв, никакъв изход!

                                   И останахме там!

                                   Когато времето свърши.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много хубаво!
  • Благодаря ви – Таня, Любовче, Ели, Ив, Колич, Рени, Росе и Маги! Благодаря, че сте с мен!
  • развълнува ме, Ради... натъжи ме... няма как
    човек да не преживее думите ти...
  • Развълнува ме...
  • "Това обръщане на огледалото
    потъването в други светове
    когато всичко ни изглежда малко
    преди покоят да ни окове.."
    Раде, трогна ме и асоциативно изписах този цитат от стихотворението което харесвам много, но за жалост така и не помня неговия автор. Поздравления, много ми хареса!
  • Оригинално хрумване с оригинални метафори!Наистина тези улици са с начало,но задънени и без изход.И оставаме там, като спомен,когато времето свърши!Харесах и оценявам стихото!Поздрави от мен и хубава неделна вечер.Нови вдъхновения през седмицата!
  • Много хубаво! Трогна ме, Раде!
  • Намери ме навреме този стих. Прекрасен! Поздравления!
  • Усетих стихът ти! Съпреживях. Благодаря ти!
  • Благодаря много на всички за прочита и хубавите думи! Стоплихте ме!
  • Когато времето свърши няма никакъв изход улицата и животът.Трудно е Харесах!
  • " Всички улици, в които се влюбвахме

    имаха само начало.

    Бяха млади, зелените улици,

    нямаха стопове, ни светофари..."

    Началото... обединява всички
    с еднаквото очакване за щедрост.
    А краят - неочакван и различен
    в жестокостта, с която ни разделя...

    Съболезнования за загубата и поздрав за стиха.
  • Отсечки по линията на времето ни. Улици. Там срещаме. Там са и нашите раздели. При раздялата винаги оставяме нещо. Понякога голяма част от себе си. Права си, Рада. Някои раздели са толкова окончателни, като улици без никакъв изход. Само линеещите ни все повече и повече спомени, могат да се връщат там.
  • Огледах се с болка в това безмилостно криво огледало на твоите улици...
    И много неща и хора видях там, много!
    Поздрави от мен, Рада!
  • Раде!!
  • Сега разбирам, Рада, че коментарът ми, може би ти се е сторил светотаствен. Но не можах от стихотворението да заключа за трагичното обстоятелство довело до написването му. Поднасям ти извинение, че погледнах от друг ъгъл на твоите редове.
  • " Бяха млади зелените улици,
    нямаха стопове, ни светофари...
    Имаха няколко спирки за гълъби,
    капан за врабчета,
    огради за котки,
    любовни квартири...
    И имаха нас!"
    Най-важното днеска го няма - децата и вятър ги гони...
    Чудесна творба! Аплодисменти и лека вечер!
  • Благодаря, Вики, Мисана!Само пояснявам, че този стих е написан във връзка със загубата на един много важен за мен човек!
  • Стихотворението ти, Рада, определено ми носи настроението от една българска естрадна песен, която винаги съм харесвал.
    Поздравявам те за самото стихотворение именно с тази песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=B6Ng8juynMU
  • Винаги има изход, просто ние не винаги го виждамеИли пък, не ни харесва.
Предложения
: ??:??