Времето свършваше
Всички улици, в които се влюбвахме
имаха само начало.
Бяха млади, зелените улици,
нямаха стопове, ни светофари...
Имаха няколко спирки за гълъби,
капан за врабчета,
огради за котки,
любовни квартири...
И имаха нас!
Времето свършваше...
Времето свърши за някой –
той не правеше никога планове!
И преди да остане (време),
колкото мъничък нокът,
изгризан от болка до дъно,
пак се влюбихме в същите улици.
С вечнозеления мрак,
с излинели до скъсване спомени...
Но същите улици бяха задънени –
без начало, без край и без изход...
Без никакъв, никакъв изход!
И останахме там!
Когато времето свърши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
