radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
Apr 25, 2015, 9:37 PM

Времето свършваше

  Poetry
928 0 20

 

                                   Всички улици, в които се влюбвахме

                                   имаха само начало.

                                   Бяха млади, зелените улици,

                                   нямаха стопове, ни светофари...

                                   Имаха няколко спирки за гълъби,

                                   капан за врабчета,

                                   огради за котки,

                                   любовни квартири...

                                   И имаха нас!

 

                                   Времето свършваше...

                                   Времето свърши за някой –

                                   той не правеше никога планове!

                                   И преди да остане (време),

                                   колкото мъничък нокът,

                                   изгризан от болка до дъно,

                                   пак се влюбихме в същите улици.

                                   С вечнозеления мрак,

                                   с излинели до скъсване спомени...

                                   Но същите улици бяха задънени –

                                   без начало, без край и без изход...

                                   Без никакъв, никакъв изход!

                                   И останахме там!

                                   Когато времето свърши.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • странница (Сеси)
    странница (Сеси)
    Много, много хубаво!
  • radiola (Рада Димова)
    radiola (Рада Димова)
    Благодаря ви – Таня, Любовче, Ели, Ив, Колич, Рени, Росе и Маги! Благодаря, че сте с мен!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    развълнува ме, Ради... натъжи ме... няма как
    човек да не преживее думите ти...
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Развълнува ме...
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    ParvaNova (Ренета Първанова)
    "Това обръщане на огледалото
    потъването в други светове
    когато всичко ни изглежда малко
    преди покоят да ни окове.."
    Раде, трогна ме и асоциативно изписах този цитат от стихотворението което харесвам много, но за жалост така и не помня неговия автор. Поздравления, много ми хареса!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0