15 may 2008, 20:52

Времето в мен 

  Poesía
558 0 2
 

Всичко черно е във мене,

черно е като в тъма.

Душата черна стене,

обвита в черната мъгла.

Сърцето черно си кърви

със черни смазващи сълзи.

Надежда черна пак върви,

опитва се от черното да изпълзи.

Във черна болка да живея,

обречена на черно, зная,

сама в чернилката да тлея

и черното да опозная.

Мисъл черна ме навява,

че черно е и тъй остава.

Дали и черен ще е краят?!

И черен ли ще бъде раят?!

 

© Десислава Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??