Всичко черно е във мене,
черно е като в тъма.
Душата черна стене,
обвита в черната мъгла.
Сърцето черно си кърви
със черни смазващи сълзи.
Надежда черна пак върви,
опитва се от черното да изпълзи.
Във черна болка да живея,
обречена на черно, зная,
сама в чернилката да тлея
и черното да опозная.
Мисъл черна ме навява,
че черно е и тъй остава.
Дали и черен ще е краят?!
И черен ли ще бъде раят?!
© Десислава Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
