Времето в мен
Всичко черно е във мене,
черно е като в тъма.
Душата черна стене,
обвита в черната мъгла.
Сърцето черно си кърви
със черни смазващи сълзи.
Надежда черна пак върви,
опитва се от черното да изпълзи.
Във черна болка да живея,
обречена на черно, зная,
сама в чернилката да тлея
и черното да опозная.
Мисъл черна ме навява,
че черно е и тъй остава.
Дали и черен ще е краят?!
И черен ли ще бъде раят?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Николова Все права защищены
