Времето в мен

15 мая 2008 г., 20:52

Поэзия

580 0 2

Всичко черно е във мене,

черно е като в тъма.

Душата черна стене,

обвита в черната мъгла.

Сърцето черно си кърви

със черни смазващи сълзи.

Надежда черна пак върви,

опитва се от черното да изпълзи.

Във черна болка да живея,

обречена на черно, зная,

сама в чернилката да тлея

и черното да опозная.

Мисъл черна ме навява,

че черно е и тъй остава.

Дали и черен ще е краят?!

И черен ли ще бъде раят?!