8 feb 2024, 11:06

Връх на моя ден

481 0 0

Планините строени в реда на Гея...

И посипани от нейното брашно...

Изпъват скални жили в своята висота...

Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...

 

Няма  ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била...

Облаци скупчени в мъглявина се стичат като стадо по скулите им...

Благородно завиждам за бялата им мъдрост...

Но не на тези, които не я виждат...

 

Красотата е толкова магнетична...

Хефест трябва да има търпението да не избухне от възхита...

Високо, защото сме долу и не смеем...

Но като птиците е рядко, не само вятър,

а и надежда и устрем  всеки ден към своя връх...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чонкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...