Връх на моя ден

Планините строени в реда на Гея...

И посипани от нейното брашно...

Изпъват скални жили в своята висота...

Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...

Няма  ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била...

Облаци скупчени в мъглявина се стичат като стадо по скулите им...

Благородно завиждам за бялата им мъдрост...

Но не на тези, които не я виждат...

Красотата е толкова магнетична...

Хефест трябва да има търпението да не избухне от възхита...

Високо, защото сме долу и не смеем...

Но като птиците е рядко, не само вятър,

а и надежда и устрем  всеки ден към своя връх...