Feb 8, 2024, 11:06 AM

Връх на моя ден

484 0 0

Планините строени в реда на Гея...

И посипани от нейното брашно...

Изпъват скални жили в своята висота...

Искат да стигнат върхове, ренесанс на Вавилон...

 

Няма  ден, без който погледът да не се изкатерил по техните била...

Облаци скупчени в мъглявина се стичат като стадо по скулите им...

Благородно завиждам за бялата им мъдрост...

Но не на тези, които не я виждат...

 

Красотата е толкова магнетична...

Хефест трябва да има търпението да не избухне от възхита...

Високо, защото сме долу и не смеем...

Но като птиците е рядко, не само вятър,

а и надежда и устрем  всеки ден към своя връх...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чонкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...