12 mar 2013, 7:59

Връвчица без възел 

  Poesía » Filosófica
550 0 4

Като отмина прашната канавка,

накриви катунът мръсен врат.

Едно дете с очи на незабравка

се загърли със атлазен шал,

 

носленцето си скри, прехапа устни.

И маковете се снишиха

пред вечерта, която бавно спусна

над пътя сянката си тиха.

 

На детството дошъл е вече краят.

Наднича есен зад баира.

Жените във полето ли приклякат,

мамули жлътнали прибират?

 

Завръщат шарените си фустани,

говорят, без да се поглеждат,

нощта ще бъде като стара рана,

а утрото е без надежда.

 

И тъпан се раздумка, в тъмнината

отекват глухите му вопли,

защото скоро тази плаха мряна

завивка нечия ще стопли.

 

Ще продадат девичата ù плът

на някой мъж със пожълтели зъби

и с костюм под наем, с тежък дъх

и вратовръзка със погрешен възел.

 

Помолих – милостива после

дано да е съдбата ù, да не сънува

как залезът прелива в кошер

на звездните пчели по пълнолуние.

 

Небесен мед потече сладък,

ала не капна в кротките ù топли шепи.

Очите с цвят на незабравка

изтляха като дъх след жертвен шепот.

 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вековните традиции не се загърбват лесно. Не знам кога един мъж би гледал по-собственически на жена си, когато
    /буквлно/ я е купил или когато е имал късмета да спечели любовта й. Ако приемем че и в двата случая не я обича... май няма значение.
  • Ще продадат девичата ù плът

    на някой мъж със пожълтели зъби

    и с костюм под наем, с тежък дъх

    и вратовръзка със погрешен възел.


    Поздравление,Валя!
  • Много красиво пишете, дори и за такива тъжни неща като продадената девича плът!
  • Красиво,много красиво!Поздравление,Валя!
Propuestas
: ??:??