Mar 12, 2013, 7:59 AM

Връвчица без възел 

  Poetry » Phylosophy
605 0 4
Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни.
И маковете се снишиха
пред вечерта, която бавно спусна
над пътя сянката си тиха.
На детството дошъл е вече краят.
Наднича есен зад баира.
Жените във полето ли приклякат,
мамули жлътнали прибират? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??