Връвчица без възел
Като отмина прашната канавка,
накриви катунът мръсен врат.
Едно дете с очи на незабравка
се загърли със атлазен шал,
носленцето си скри, прехапа устни.
И маковете се снишиха
пред вечерта, която бавно спусна
над пътя сянката си тиха.
На детството дошъл е вече краят.
Наднича есен зад баира.
Жените във полето ли приклякат,
мамули жлътнали прибират?
Завръщат шарените си фустани,
говорят, без да се поглеждат,
нощта ще бъде като стара рана,
а утрото е без надежда.
И тъпан се раздумка, в тъмнината
отекват глухите му вопли,
защото скоро тази плаха мряна
завивка нечия ще стопли.
Ще продадат девичата ù плът
на някой мъж със пожълтели зъби
и с костюм под наем, с тежък дъх
и вратовръзка със погрешен възел.
Помолих – милостива после
дано да е съдбата ù, да не сънува
как залезът прелива в кошер
на звездните пчели по пълнолуние.
Небесен мед потече сладък,
ала не капна в кротките ù топли шепи.
Очите с цвят на незабравка
изтляха като дъх след жертвен шепот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
