30 sept 2011, 10:27

Връз очите ти 

  Poesía » De amor
661 0 10

 

Какво да правя лудата ти памет?!

Аз знам, по-силна е от мене...

Плющи във мозъка ти като знаме

и още във гърдите ти простенва...

 

Ще се усмихнеш само със очите

и ще прошепнеш мило: - Не тъжи!

Не ще попитам никога за Скритото...

От Спомени не пия, че горчи...

 

Направих всичко, дето го можах...

Със тебе стигнах даже до звездите!

Не съжалявам, дето сън не спах,

а друг че хвърля сянка връз очите ти...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "От спомени не пия, че горчи"
    Много хубаво стихотворение!
  • "С тебе стигнах даже до звездите! Не съжалявам, дето сън не спах...."
    Поздравявам те, Зем!
  • !
  • "Направих всичко, дето го можах...
    Със тебе стигнах даже до звездите!
    Не съжалявам, дето сън не спах,
    а друг че хвърля сянка връз очите ти..."

    !!!
  • Е, как да не горчи от спомени...?
    От най-сладките спомени, най-много горчи
  • И това се случва понякога,но онова дълбокото и скритото то е истинско до края!Поздрав!
  • Очарователно-мъжки, силен стих с голям заряд и оттенъци на несбъднатото случване!Но нищо не се знае...сянката е променлива!Много,много ми хареса!Усмихнат ден желая!
  • Понякога края не е такъв, какъвто го искаме.. Но все трябва да има край!
    Поздравления!
  • !.....
  • Не ще попитам никога за Скритото...

    От Спомени не пия, че горчи...

    Много-много познато чувство! Докосна ме дълбоко, Зем.!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??