30 сент. 2011 г., 10:27

Връз очите ти

868 0 10

 

Какво да правя лудата ти памет?!

Аз знам, по-силна е от мене...

Плющи във мозъка ти като знаме

и още във гърдите ти простенва...

 

Ще се усмихнеш само със очите

и ще прошепнеш мило: - Не тъжи!

Не ще попитам никога за Скритото...

От Спомени не пия, че горчи...

 

Направих всичко, дето го можах...

Със тебе стигнах даже до звездите!

Не съжалявам, дето сън не спах,

а друг че хвърля сянка връз очите ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...