14 mar 2024, 21:50  

Връзка

647 2 5


Година след година търсих звездите в небето

и със всяка една от тях си разговарях за дълго.

И днес, отново виждам рисунките в облаците

и тук и сега се ровя пак в цветовете на дъгата.

 

Година след година сърцето си успявах да опазя,

докато се появи този някой на когото да го доверя.

Година след година доближаваха се до моя край,

но само ти стигна моето начало и се предадох.

 

И не се познавахме добре в онзи първи момент,

но след време беше сякаш се познаваме отдавна.

Дъхът ти в моя дъх, познаваха се те отпреди,

и тогава във вените си твоето име аз открих.

 

И днес в очите си те виждам, и се виждам в тях,

така както се видяхме първия и всеки следващ път.

И дали това е любовта, която пробива небесата? –

Не знам. Знам само че те обичам така и на земята.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...