14 mar 2024, 21:50  

Връзка

676 2 5


Година след година търсих звездите в небето

и със всяка една от тях си разговарях за дълго.

И днес, отново виждам рисунките в облаците

и тук и сега се ровя пак в цветовете на дъгата.

 

Година след година сърцето си успявах да опазя,

докато се появи този някой на когото да го доверя.

Година след година доближаваха се до моя край,

но само ти стигна моето начало и се предадох.

 

И не се познавахме добре в онзи първи момент,

но след време беше сякаш се познаваме отдавна.

Дъхът ти в моя дъх, познаваха се те отпреди,

и тогава във вените си твоето име аз открих.

 

И днес в очите си те виждам, и се виждам в тях,

така както се видяхме първия и всеки следващ път.

И дали това е любовта, която пробива небесата? –

Не знам. Знам само че те обичам така и на земята.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...